Д-р Траян Добрев: “Бруксизмът може да е както нормално, така и болестно състояние”

Бруксизмът, известен като скърцане със зъби, е състояние, което вълнува както денталните специалисти, така и пациентите от много години. В исторически план бруксизмът се класифицира като заболяване, често свързано със стрес или неправилна подредба на зъбите, и се лекува с различни интервенции, насочени към ограничаване на този навик. Разбиранията обаче се промениха, което наложи преоценка на това дали бруксизмът трябва да се счита за заболяване или нормално състояние, при условие че не причинява значителни усложнения – увреждане на зъбите – фрактури, отчупвания или разклащане, нарушения на темпоромандибуларната става (TMJ), хронична лицева болка, главоболие и др.

Какво е бруксизъм?

Бруксизмът се характеризира със скърцане или стискане на зъби, обикновено по време на сън. Това състояние може да се прояви като ритмични контракции на челюстните мускули или продължително свиване, което понякога може да бъде придружено от звуци. Това е често срещано състояние, засягащо около 8-10% от населението, въпреки че неговата тежест и въздействие могат да варират в широки граници.

Историческата перспектива

В миналото бруксизмът често е бил разглеждан през призмата на патологията. Често се е свързвал със:

• Стрес и безпокойство: Психологическите фактори се считат за първични отключващи фактори, като бруксизмът се разглежда като физическа проява на основни проблеми с психичното здраве.
• Дентални проблеми: Смята се, че неправилно подредените зъби или необичайната захапка влошават скърцането, което води до цикъл на увреждане и дискомфорт.
• Неврологични фактори: Някои неврологични разстройства и лекарства също могат да бъдат причина за развитието на бруксизъм.
  Подходите за лечение са разнообразни, вариращи от поведенчески терапии и техники за управление на стреса до стоматологични терапии – изработка на специални шини, ортодонтско лечение за корекция на захапката и др. Бруксизмът се третираше като заболяване, което задължително трябва да бъде излекувано, за да се предотвратят по-нататъшни усложнения.

Промяна в перспективата: бруксизмът като нормално състояние

Настоящите изследвания показват, че бруксизмът не винаги е патологичен проблем, изваден е от списъка с парафункциите и е определен като нормална човешка функция на дъвкателната система.

Адаптивен механизъм:

Някои изследователи предполагат, че бруксизмът може да служи като физиологичен отговор на определени състояния, като запушване на дихателните пътища по време на сън. Смилащото движение може да помогне за повторно отваряне на дихателните пътища, което предполага потенциална адаптивна полза.

Разпространение и променливост:

Широко разпространената поява на бруксизъм сред различни популации и възрастови групи показва, че това може да е нормален вариант на поведение при сън. Състоянието често варира, като много хора изпитват периодично бруксизъм без това да има значително въздействие върху здравето на зъбите им.

Кога е необходимо лечение?

Въпреки че понякога бруксизмът може да е нормално състояние, важно е да се отбележи, че в някои случаи той задължително изисква лечение. Все пак в резултат на непрекъснато триене много често се наблюдава смущаващо изтриване на зъбните повърхности, което в напреднал стадии води до редуциране на височината на съзъбието, промяна във функцията и външния вид на цялата дъвкателна система.

Износване и увреждане на зъбите: Прекомерното стискане със зъби може да износи емайла, което води до повишена чувствителност и риск от кариеси или фрактури.
Болка в челюстта и нарушения на TMJ (долночелюстната става): Хроничното стискане може да натовари мускулите на челюстта и темпоромандибуларната става (TMJ), причинявайки болка и функционални проблеми.
Нарушаване на съня: Тежкият бруксизъм може да повлияе на качеството на съня както за пациента, така и за неговия партньор в съня, допринасяйки за умора през деня и други здравословни проблеми.

Фокусът се измести от разглеждането на бруксизма като заболяване към управлението на неговите симптоми и предотвратяването на увреждане. Докато някога се е разглеждало строго като болест, изискваща лечение, то сега се признава, че скърцането със зъби може да бъде нормално, непатологично състояние за много хора. Ключът е да се обърнете към специалист, който да наблюдава въздействието му върху здравето на зъбите и цялостното Ви благосъстояние и да се намеси, когато е необходимо, за да се предотвратят допълнителни усложнения. Лечението на темпоромандибуларните дисфункции е толкова по-трудно, колкото по-хроничен е проблемът, така че е препоръчително да се свържете с дентален лекар, веднага щом се появят първите симптоми. Този подход гарантира, че лечението Ви ще е персонализирано, ефективно и основано на най-новите научни прозрения.